bTV Владислав Христов стана първият българин, спечелил хайку наградата Basho-an. Организатор на

bTV Владислав Христов стана първият българин, спечелил хайку премията " Basho-an ". Организатор на състезанието е Музеят на Башо в японската столица Токио. Сред отличените текстове и е хайку на Радка Миндова. В третото издание на състезанието са взели участие 1573 души от 44 страни. Получилият първа премия текст на Владислав Христов е определен от проф. Кай Хасегава от Токийския университет за следното хайку:

спокоен ветрец

поклаща се лешников цвят

нашия свят още го има

Ето какво споделя за признанието Владислав Христов пред Ladyzone.bg.

Как се почувства, когато научи за признанието?

Конкурсът " Basho-an " е относително нов конкурс, това му беше третото издание. Призът бързо набра известност измежду пишещите хайку създатели, тъй като е на името на бащата на хайку - Мацуо Башо. Условията са всеки участник да избере до 10 от най-хубавите си хайку, като тематиката е свободна. В миналогодишното издание с изключение на мен свои хайку са изпратили 1573 души от 44 страни. Когато ми оповестиха, че съм спечелил, бях доста прелестно сюрпризиран, имайки поради огромния брой претенденти за тази премия от целия свят. Организаторите от Музея на Башо в Токио бяха доста общителни и в поредност имейли ми обясниха детайлности за премията и тогава осъзнах какво в действителност съм постигнал. Това не е достижение единствено за мен, само че и за цялата българска просвета. Радостно е, че в последното издание на състезанието измежду десетте съпътстващи спечелилия беше отличен и различен български създател – Радка Миндова. Несъмнено българското хайку през последните години е във напредък. 

Какво те въодушеви да напишеш тъкмо това хайку?

Това хайку е написано предходната пролет по време на първия локдаун. Хората бяха доста изплашени от протичащото се. Позволявахме си да излизаме на открито сами или най-вече по двойки. По време на една такава разходка измежду природата видях цъфнал лешников шубрак. Цветовете на лешниците са като реснички, и се поклащат при всеки лек ветрец. Тогава си споделих - щом ги има цъфнали лешници и човешки същества, които да им се порадват, значи и нашият свят още го има, макар пандемията и ужасяващата обстановка, в която попаднахме всички.

Какво обръщение искаш да отправиш с него към човечеството?

Преди всичко, без значение от това какви отрицателни условия ще ни връхлетят, да не губим неподправения си взор към природата и заобикалящата ни действителност. Надявам се пандемията да ни направи повече индивиди, а не повече зверове. Нека си създадем верните заключения и да излезем от този призрачен сън по-силни и обичащи, по-щадящи и разбиращи ближните си хора. Това е огромен урок за нас, тъй като десетилетия наред сме си затваряли очите за доста несправедливости и явни закононарушения по отношение на човечеството и природата. Премълчавали сме и даже несъзнателно сме съучаствали в този отрицателен развой. Време е за смяна!